Предстои ни среща с единствените българи, достигнали Първо място в класацията на световната организация за сватбена видеография WEVA.
Има ли сватба без булка?
Как едно семейство зад обектива успя да улови любовта на филм без право на втори дубъл.
Предстои ни среща с единствените българи, достигнали Първо място в класацията на световната организация за сватбена видеография WEVA.
В конкуренция с над 2000 свои колеги, двамата не са излизали от топ 10 от 2014 г. насам.
Срещаме ви с Ана и Виктор Попови.
От първата заснета сватба са минали стотици. Работата на Виктор и Ана не остава незабелязана. Признанието идва от чужбина. В края на месец януари тази година /2017/, техни колеги от цял свят ги класират на първо място в сайта на международната организация за сватбена видеография.
“От четири години сме в топ 10 на най-престижния сайт за сватбена видеография в света, където към момента са над 2400 колеги от целия свят. За нас това е много важно, защото там човек си сверява часовника. Там се борим засега само ние от България и с най-голямо удоволствие чакаме други колеги, защото това също има значение. В този сайт има много руснаци и взаимопомощта е изключително силна. Колегите от другите държави наистина се подкрепят много силно, а при нас това го няма.”
“Нямаш дубъл, не можеш да върнеш. Трябва да мислиш с няколко хода напред, къде, какво, да се подсигуряваш. Все пак искаш да направиш нещо по-художествено, да уловиш някакви моменти, да няма нагласени сцени. Това е всъщност едно реалити, но истинско реалити, няма връщане.”
“Няма да забравя, като се роди първият ни син, на четиридесетия ден, след като направихме Погача, на другия ден имахме изключително тежка и отговорна сватба. Помня, че моите родители ми носиха бебето през три часа, за да го кърмя. И така беше още половин година. Носеха ми го по време на сватби. Но беше удоволствие.”
“Сблъскваш се с хора в техния най-усмихнат и щастлив ден. Всички са настроени за веселие, любовно и това няма как да не те заразява и да не ти въздейства, да не те стимулира. Тук ти си наистина лице в лице с общочовешки ценности - семейство, брак, любов.”
За Виктор и Ана любовта помежду им и тази към професията нямат срок на годност. Живеят, заразени с щастие и искат да отгледат децата си тук, в България.
